2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Насъбрали са се в съзнанието ми разни размисли и дойде момент да ги излея. В тези дни на криза се изпитват отношенията между хората. Имам си две приятелк и от детинство, повече от 20 години. И двете създадоха семейства. И двете се омъжиха по любов. Първата има едно дете. Втората ми приятелка e с две. Отношенията вървяха криво-ляво задоволително добре. Докато преди три години почти едновременно и в двете семейства настъпи кризата. Мъжете им останаха без работа и започнаха едно лудо препускане надолу без спирачка, но по различен начин. Първата потърпя малко- бой, глад,много заеми, безпаричие и отиде при баща си и той си я прибра. Разведе се. Втората с двете деца също търпеше бой, обиди, голям ипотечен заем и затънаха до немай къде.Не желаят да работят,защото колкото и да изкарат не могат да си покрият задълженията. Само със средно са и двамата, но имат претенции за заплати от над 1200 лева. Никой не им ги дава и затова те си стоят и двамата вкъщи. Влезнаха в някакви схеми с бързи заеми и лихварски къщи. Всички се отдръпнаха от тях, с изключение на мен и още двама човека. Второто семейство реши да оцелява на всяка цена и започнаха да обработват мен и другите им двама приятели. В понеделник и четвъртък искаха по 20 лева от мен. Вторник и петък по 20 от втория, а сряда и събота от третия. Това продължи близо цяла година. Всяка седмица искания, неверни обещания, лъжи в лицето и вменяване на вина, че ако не им дам пари, децата им щели да останат гладни. И близо година и половина, те се възползваха от нас и si преживяваха. И на тримата ни беше ясно, че тези пари никой не смята да ни ги върне и дори не ги и броят за нещо. Ние просто сме им удобни. Обясненията всеки път, за да искат пари бяха много смешни- всяка седмица за децата трябваха пари или за лекар или за лекарства, пари за да си изкарат медицинско за работа или за да отидат в „Обеля” на интервю за работа. Стигна се дотам, че и двамата се опитваха да ме убедят, че в неделя ще пристигне пощенски запис от някакъв братовчед, който не съществува и затова се пробваха да им услужа със 100 лева, а в неделя ще вземат парите от неработещата поща. Може би, този техен бизнес на оцялването щеше да продължи още дълго, докато една вечер не изтрезнях и реших да ги отрежа. Беше зимата и много си бях харесала едно красиво зимно яке за 200 лева. Петнайсет пъти ходих да го гледам, но парите все ми се струваха много и въпреки, че получавах добра заплата не си разреших да го купя. Естествено, беше четвъртък и аз виждам мойта приятелка да ме причаква на пейката пред моя вход. Беше се стъмнило и тя започна да си изпява измисленото оправдание, за да си поиска 20 или 30 лева от мен и какво беше изумлението ми, когато се приближих на една крачка от нея и я обля светлината от уличната лампа. Тя, която не работи и си мисли, че всички са и длъжни се беше пременила с точно такова яке, което аз не си разреших да закупя и идваше да си поиска пари с поредните фалшиви думи и не е нужно да кажа, че се почувствах като идиот. Загубих ума и дума и се вцепених. Измрънках нещо и от тази вечер досега, не съм им дала нито лев. Децата като ги срещна винаги им купувам шоколади, но пари на ръка не. Те не разбраха, защо пресъхна кранчето от моя страна- опитаха се да ме шантажират по всякакви начини. Когато я е бил, тя веднага идваше в нас, за да видя подуто и насинено лице и белезите по тялото. Получавах някакви сълзливи смс-и в три през нощта с умолявания и когато и те не подействаха, засилиха още повече тормоза върху мен. Всеки ден по минимум двайсет прозвънявания, много съобщения по скайп и другаде, пресрещения пред входа и молби. Ужасен тормоз. Една вечер, когато имаше буря в 11 вечерта, тя отново ме бомбардира със смс-и, чакала ме пред входа и аз спешно да слезна, за да ми каже най-важното нещо на света. Слезнах. Беше много пребита. Очите и не се виждаха, толкова много бяха подпухнали. Пияният и мъж за пореден път я пребил и изгонил посред нощ, с мисията да се върне само, ако донесе 100 лева и тя дошла да ги иска от мен. В този момент нямах, такива пари иначе щях да и дам. Беше много страшно. Казах и да не търпи повече да отиде при баща си и да поиска помощ. Каквото и каже баща и, точно това да направи. И тогава тя ми каза, че е говорила с него и той и казал да си седи при мъжа си. Тази криза, че той не работи повече от три години щяла да отмине и после всичко пак щяло да си бъде добре и тя трябвало да потърпи. Не можело да напусне, този пияница и побойник, защото хората щели да я сочат с пръст, а и тези две деца, кой щял да ги храни. Погледнах я, но тя вярваше на това, което ми говореше. Казах и това, което всички знаят. Хората винаги ще клюкарстват и ще измислят разни лъжи, но за теб не трябва да има никакво значение. Те винаги ще си говорят, а твоят живот ще си изтече в нищета, ежедневен психически и физически тормоз. Дните си минават ....