В този пост  ще опиша едно събитие отпреди няколко дни. Топла октомврийска вечер се спуска над китното градче. Както обикновено си излезнал на разходка с кучето и детето в градинката до своя си блок. Стъмнило се и на човек му се е отпуснала душичката. Пийваш си по биричка с няколко комшии на пейките. Доволен си , че скапаният ден е свършил и ти си се прибрал без щети у дома. Детенцето си играе  около тебе с кученцето. Градинката е пълна с боклуци, откакто се помниш и някакси си свикнал. Дори ежемесечните масовки на целият вход за почистването на около блоковото пространство не дават никакъв ефект. Изчистили сте си всичко и сте доволни, но вечерта излиза по-силен вятър и той услужливо пренася определено количество боклук от съседният блок в чистата  Ви градинка. Това е един вечен кръговрат, затова сте се примирили. Пийвате си биричка и се осведомявате за всички сватби , кръщенета и обири по етажите и мазетата. Привършвате с втората биричка и хващате в едната ръка детето , а в другата кучето и право вкъщи, но тази петъчна  вечер няма да е като другите.

На детето не му се яде, като го позагледате изглежда леко прежълтяло. Кучето Ви, дори не желае да помирише консервата в паничката. Случват се такива неща и все още сте спокойни. Сън  не Ви лови и някъде след полунощ се усещате, че дете+куче са жертва на отравяне. В безизходица сте – в портмонето Ви няма нито лев............... Налага се търпелива да изчакате сутринта.

Личният Ви лекар проявява разбиране и преглежда детето и дава лекарство без пари. Честната Ви дума още тежи и това навява гордост.

След детето е ред на кучето и ветеринарната е чудесна жена  бие му няколко инжекции , влиза Ви в деликатното положение и отново всичко е на вересия. При кучето поражението е по-сериозно и се налага да се бият инжекции и сутрин и вечер дни наред с отложено плащане. Изпадате в умиление колко добрина има около вас. Тази отвратителна случка започва леко да избледнява и нещата си влизат в нормални граници. Всички отново са добре.

За съжаление отново нямате избор и вечерно време пак сте в онази градинка и мислено се молите някой идиот да не е хвърлил отрова там за пореден път.